Apr 24, 2009, 12:14 AM

Без край...

  Poetry
885 0 16

 

 

 

Игрите свършиха.

Замина вече влака.

Стърча на гарата.

Тук никой не ме чака.

А може би

обърках лабиринта?...

Нивото, времето...

Напразен беше спринта!!?

Не тичахме един към друг, нали?!

А бягахме от себе си дори...

 

Не чакам... По перона самота...

Търкаля се и вие във нощта...

Снижава се отчаяна луната,

ужасно тъжна в своята позлата.

Защото на обратната страна -

стърчиш и ти...

Самотен в утринта...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • няма гонитба, друго ниво, други герои...по-усъвършенствани и по-реални..
  • ....затова ще продължавам да те чета Нели ...има защо , да.... строиш страхотни лабиринти ...и това ми харесва!...кой ли продължава гонитбата ...?
  • Оптимистка си, Тина ! Дерзай!!
  • това му е идеята на лабиринта - да обърква
    кой го гради също е ясно, а пък гарите са място, откъдето да тръгнеш на път (дори и в обратна посока)
  • ...обратната страна на луната буди винаги много въпросителни..., а игрите стават - по-забавни

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...