Без край...
Игрите свършиха.
Замина вече влака.
Стърча на гарата.
Тук никой не ме чака.
А може би
обърках лабиринта?...
Нивото, времето...
Напразен беше спринта!!?
Не тичахме един към друг, нали?!
А бягахме от себе си дори...
Не чакам... По перона самота...
Търкаля се и вие във нощта...
Снижава се отчаяна луната,
ужасно тъжна в своята позлата.
Защото на обратната страна -
стърчиш и ти...
Самотен в утринта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нели Господинова Все права защищены
...кой ли продължава гонитбата ...?