24.04.2009 г., 0:14 ч.

Без край... 

  Поезия
692 0 16

 

 

 

Игрите свършиха.

Замина вече влака.

Стърча на гарата.

Тук никой не ме чака.

А може би

обърках лабиринта?...

Нивото, времето...

Напразен беше спринта!!?

Не тичахме един към друг, нали?!

А бягахме от себе си дори...

 

Не чакам... По перона самота...

Търкаля се и вие във нощта...

Снижава се отчаяна луната,

ужасно тъжна в своята позлата.

Защото на обратната страна -

стърчиш и ти...

Самотен в утринта...

 

 

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • няма гонитба, друго ниво, други герои...по-усъвършенствани и по-реални..
  • ....затова ще продължавам да те чета Нели ...има защо , да.... строиш страхотни лабиринти ...и това ми харесва!...кой ли продължава гонитбата ...?
  • Оптимистка си, Тина ! Дерзай!!
  • това му е идеята на лабиринта - да обърква
    кой го гради също е ясно, а пък гарите са място, откъдето да тръгнеш на път (дори и в обратна посока)
  • ...обратната страна на луната буди винаги много въпросителни..., а игрите стават - по-забавни
  • ... бягайки от себе си... бягаме към обратната страна... светлата...
  • Животът е като завлядяваща игра..Попадаме на най- невероятни места във времето и пространството и ако изживеем всеки миг истински , независимо дали сме в точното ниво или време..си струва...
  • винаги има какво да се чака, Нели....!
    важното е да имаме очи да го познаем когато го срещнем!!!
    поздравления за чудесния стих!!!
  • Много често бягаме от себе си... Поздрави!
  • От точка А до точка Б винаги пътуват влакове. Важното е да оцелиш точното разписание!
    Харесах!
  • Хареса ми този стих! Много силна образност си постигнала в него!
    Поздрави, Нели!
  • Еха-а-а! И аз ще се завръщам тук, заради картината...
  • Да бягаме от себе си - това май го правим най-добре... Поздравления!
  • пак ще дойда...
  • Харесах!
  • Никога не е напразен спринтът, Нели. Самотата е тягостно чувство, но в тази самота се прави равносметката и пътят след нея неизменно е един - напред... Поздрави, Нели, стихът ти е още една причина да остана будна в този час...
Предложения
: ??:??