Без край...

Поезия

886 0 16

Игрите свършиха.

Замина вече влака.

Стърча на гарата.

Тук никой не ме чака.

А може би

обърках лабиринта?...

Нивото, времето...

Напразен беше спринта!!?

Не тичахме един към друг, нали?!

А бягахме от себе си дори...

Не чакам... По перона самота...

Търкаля се и вие във нощта...

Снижава се отчаяна луната,

ужасно тъжна в своята позлата.

Защото на обратната страна -

стърчиш и ти...

Самотен в утринта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

nellnokia (Нели Господинова)

няма гонитба, друго ниво, други герои...по-усъвършенствани и по-реални..

2009-08-25T20:40:47+03:00
Черна_Роза (Жулиета Великова)

....затова ще продължавам да те чета Нели ...има защо , да.... строиш страхотни лабиринти ...и това ми харесва!...кой ли продължава гонитбата ...?

2009-08-25T20:33:49+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

Оптимистка си, Тина ! Дерзай!!

2009-08-06T20:19:17+03:00
BlueRay (Ре)

това му е идеята на лабиринта - да обърква
кой го гради също е ясно, а пък гарите са място, откъдето да тръгнеш на път (дори и в обратна посока)

2009-08-06T14:42:35+03:00
nellnokia (Нели Господинова)

...обратната страна на луната буди винаги много въпросителни..., а игрите стават - по-забавни

2009-07-15T10:33:11+03:00