8 ago 2008, 21:31

Без край и начало 

  Poesía » De amor
1521 0 14
 

По залез е трудно да помниш дъха на зората,

денят щом  загърби и тебе, и целия свят.

Когато нощта по ранената гръд на земята

приспива и сетния спомен за утринен хлад.

 

Накрая е трудно да искаш да помниш началото,

след всички мечтани, не станали разни неща,

когато в прегръдката на своето собствено тяло

намираш  единствено една уморена душа.

 

При изгрев е трудно нощта да опазиш от утрото.

Денят те приветства, а с тебе и целия свят.

Зората изпълва със смели копнежи минутите,

а те към мечтите ти заедно с тебе вървят.

 

В началото искаш да можеш да вярваш във края,

когато пред тебе са всичките разни неща,

когато в прегръдката на твоето собствено тяло

пулсира и извор на сила е твойта душа.

 

Когато обичаш, не мислиш за край и начало,

не вярваш, че може да свършат денят и нощта

и там, надълбоко в твоето собствено тяло

без край и начало, цяла е в теб любовта.

 

 

© Цвети Пеева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления и от мен! Харесва ми как пишеш!
  • мога само да кажа браво наистина мн е хубаво чак настръхнах успехи
  • Много харесвам поезията ти!!!
    Успяваш да уловиш същината на живота.
    Прекрасна си!!!
  • "Когато обичаш, не мислиш за край и начало,"

    Прекрасно!!!

  • Когато обичаш, не мислиш за край и начало,

    не вярваш, че може да свършат денят и нощта

    и там, надълбоко в твоето собствено тяло

    без край и начало, цяла е в теб любовта.

    Нали не е късно - да ти кажа, че това ми влезе под кожата?!
  • Да, Цвети, ДА! Виж какво ти отговорих при моя стих Хубава вечер!!!
  • Цвети, това,което си написал е много мъдро!Прочетох го няколко пъти и съм впечатлена!Аплодисменти!!!
  • Топлинка ми носите, приятели. Маги, тази философия просто ми е нужна . Така и е не се научих да крия любовта си и да я отричам. А и времето май не ми действа помъдряващо...
    Поли, ами вътре в нас самите е тя. Нали, Криси?!
    Имам чувството, че и Венци не е далеч от подобни разсъждения
    Чингапук, и морето има приливи и отливи, но си остава море - дълбоко, необятно и пълно с всякакви животински видове...
    Тома, нестърпяването ти е по-скоро комплимент. Кара ме да мисля, че вярваш в мен... Излови ме. Дългите строфи са ми затруднителни и са посока, в която трябва доста да поработя.
    Разчитам на подкрепата на всички вас и ви багодаря, че ми бяхте на гости
  • Браво, Цвети. Няма да се стърпя да не ти кажа, че след редакция този стих може да бъде по-добър, но определено е успешен. Радвам се, че те запазих за накрая на моето странстване из днешните "поетични творби".
  • Интересно пишеш...
    В любовта всеки край е едно ново начало, това е иронията в тази иначе толкова сладка заблуда на човешкия ум...
  • Когато обичаш, не мислиш за край и начало изгуби се някъде....но пък какво завръщане само ! прочетох го 3 пъти. welcome back Цвети
  • Дълбок замисъл, а последният куплет е направо трепач! Поздравления, Цвети, и прегръдки!
  • Где я тая любов безкрайна?
  • много харесах философията на този стих...чуден финал...
    без край и начало, цяла е в теб любовта...с много обич, мила Цвети.
Propuestas
: ??:??