Без край и начало
По залез е трудно да помниш дъха на зората,
денят щом загърби и тебе, и целия свят.
Когато нощта по ранената гръд на земята
приспива и сетния спомен за утринен хлад.
Накрая е трудно да искаш да помниш началото,
след всички мечтани, не станали разни неща,
когато в прегръдката на своето собствено тяло
намираш единствено една уморена душа.
При изгрев е трудно нощта да опазиш от утрото.
Денят те приветства, а с тебе и целия свят.
Зората изпълва със смели копнежи минутите,
а те към мечтите ти заедно с тебе вървят.
В началото искаш да можеш да вярваш във края,
когато пред тебе са всичките разни неща,
когато в прегръдката на твоето собствено тяло
пулсира и извор на сила е твойта душа.
Когато обичаш, не мислиш за край и начало,
не вярваш, че може да свършат денят и нощта
и там, надълбоко в твоето собствено тяло
без край и начало, цяла е в теб любовта.
© Цвети Пеева All rights reserved.
успехи 
