Без край и начало
По залез е трудно да помниш дъха на зората,
денят щом загърби и тебе, и целия свят.
Когато нощта по ранената гръд на земята
приспива и сетния спомен за утринен хлад.
Накрая е трудно да искаш да помниш началото,
след всички мечтани, не станали разни неща,
когато в прегръдката на своето собствено тяло
намираш единствено една уморена душа.
При изгрев е трудно нощта да опазиш от утрото.
Денят те приветства, а с тебе и целия свят.
Зората изпълва със смели копнежи минутите,
а те към мечтите ти заедно с тебе вървят.
В началото искаш да можеш да вярваш във края,
когато пред тебе са всичките разни неща,
когато в прегръдката на твоето собствено тяло
пулсира и извор на сила е твойта душа.
Когато обичаш, не мислиш за край и начало,
не вярваш, че може да свършат денят и нощта
и там, надълбоко в твоето собствено тяло
без край и начало, цяла е в теб любовта.
© Цвети Пеева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления и от мен! Харесва ми как пишеш!
-
мога само да кажа браво наистина мн е хубаво чак настръхнах
успехи -
Много харесвам поезията ти!!!
Успяваш да уловиш същината на живота.
Прекрасна си!!! -
"Когато обичаш, не мислиш за край и начало,"
Прекрасно!!!
-
Когато обичаш, не мислиш за край и начало,
не вярваш, че може да свършат денят и нощта
и там, надълбоко в твоето собствено тяло
без край и начало, цяла е в теб любовта.
Нали не е късно - да ти кажа, че това ми влезе под кожата?! -
Да, Цвети, ДА! Виж какво ти отговорих при моя стих Хубава вечер!!!
-
Цвети, това,което си написал е много мъдро!Прочетох го няколко пъти и съм впечатлена!Аплодисменти!!!
-
Топлинка ми носите, приятели. Маги, тази философия просто ми е нужна. Така и е не се научих да крия любовта си и да я отричам. А и времето май не ми действа помъдряващо...
Поли, ами вътре в нас самите е тя. Нали, Криси?!
Имам чувството, че и Венци не е далеч от подобни разсъждения
Чингапук, и морето има приливи и отливи, но си остава море - дълбоко, необятно и пълно с всякакви животински видове...
Тома, нестърпяването ти е по-скоро комплимент. Кара ме да мисля, че вярваш в мен... Излови ме. Дългите строфи са ми затруднителни и са посока, в която трябва доста да поработя.
Разчитам на подкрепата на всички вас и ви багодаря, че ми бяхте на гости -
Браво, Цвети. Няма да се стърпя да не ти кажа, че след редакция този стих може да бъде по-добър, но определено е успешен. Радвам се, че те запазих за накрая на моето странстване из днешните "поетични творби".
-
Интересно пишеш...
В любовта всеки край е едно ново начало, това е иронията в тази иначе толкова сладка заблуда на човешкия ум... -
Когато обичаш, не мислиш за край и начало изгуби се някъде....но пък какво завръщане само ! прочетох го 3 пъти. welcome back Цвети
-
Дълбок замисъл, а последният куплет е направо трепач! Поздравления, Цвети, и прегръдки!
-
Где я тая любов безкрайна?
-
много харесах философията на този стих...чуден финал...
без край и начало, цяла е в теб любовта...с много обич, мила Цвети.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
