4 jun 2020, 2:11

(Без)краят на лятото

1.1K 0 0

Дърветата са вече жълти,

а вятърът все още - топъл.

Остаряло, лятото се сърди

със последен и отчаян вопъл.

През септември...

 

Явно е, не иска да си иде,

но аз пък, също не желая.

Не искам то да ме оставя,

без него само ще мечтая...

Да се върне...

 

Без топлите му ласки нежни,

на слънцето, оранжево-червено,

на залезите краибрежни,

облечени в желание и потопени.

Къде ли?

 

В лазурното море дълбоко,

където морски нимфи пеят,

навярно може би не трябва

да узная те къде живеят.

Разказват...

 

Истории за хиляди реалности,

една от многото, в която ние,

се борим с простички баналности,

и мъчим се да ги надвием.

Аз само...

 

Исках да вървя със лятото,

без един от двама ни да си отива,

без драматичен край на изпятото,

заедно в безвремието да се слеем.

Прекрасно е.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даяна Руменова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...