4 jun 2020, 2:11

(Без)краят на лятото 

  Poesía » Del paisaje, Filosófica, Otra
664 0 0

Дърветата са вече жълти,

а вятърът все още - топъл.

Остаряло, лятото се сърди

със последен и отчаян вопъл.

През септември...

 

Явно е, не иска да си иде,

но аз пък, също не желая.

Не искам то да ме оставя,

без него само ще мечтая...

Да се върне...

 

Без топлите му ласки нежни,

на слънцето, оранжево-червено,

на залезите краибрежни,

облечени в желание и потопени.

Къде ли?

 

В лазурното море дълбоко,

където морски нимфи пеят,

навярно може би не трябва

да узная те къде живеят.

Разказват...

 

Истории за хиляди реалности,

една от многото, в която ние,

се борим с простички баналности,

и мъчим се да ги надвием.

Аз само...

 

Исках да вървя със лятото,

без един от двама ни да си отива,

без драматичен край на изпятото,

заедно в безвремието да се слеем.

Прекрасно е.

© Даяна Руменова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??