Jun 4, 2020, 2:11 AM

(Без)краят на лятото

1.1K 0 0

Дърветата са вече жълти,

а вятърът все още - топъл.

Остаряло, лятото се сърди

със последен и отчаян вопъл.

През септември...

 

Явно е, не иска да си иде,

но аз пък, също не желая.

Не искам то да ме оставя,

без него само ще мечтая...

Да се върне...

 

Без топлите му ласки нежни,

на слънцето, оранжево-червено,

на залезите краибрежни,

облечени в желание и потопени.

Къде ли?

 

В лазурното море дълбоко,

където морски нимфи пеят,

навярно може би не трябва

да узная те къде живеят.

Разказват...

 

Истории за хиляди реалности,

една от многото, в която ние,

се борим с простички баналности,

и мъчим се да ги надвием.

Аз само...

 

Исках да вървя със лятото,

без един от двама ни да си отива,

без драматичен край на изпятото,

заедно в безвремието да се слеем.

Прекрасно е.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даяна Руменова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...