5 may 2012, 19:08

Без крила 

  Poesía
503 0 4

О, драконе земя, о, жрицо,

защо задържаш полетът на птиците,

защо възпираш всеки миг

и вплиташ го в лъжовни мрежи.

Защо убиваш си децата,

родени в твоите недра

и ги наказваш с тромави вериги,

да бъдат с вързани крила.

Защо мечтите полетели,

обрулваш с буреносни ветрове,

защо прекършваш и надеждите,

тъй млади за смъртта и те.

Защо в своето зачатие

прокле ти своето дете

и полетът, единственото щастие

с раждането му отне.

 

© Светла Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Елена, Радосвета, Веселин благодаря ви, че харесахте
    Весо, в оригинала имаше едно "със" накрая, ама и аз се чудя защо го махнах
  • Много е хубаво - много... Не забравяй само - със и във - вършат много добра работа!
  • Прекрасен стих!
    Никой не може да ни отнеме правото да мечтаем, но понякога животът тактично ни напомня да стъпим на земята и жестоко прекършва крилете ни... Това обаче не бива да ни спира!
    Много, много харесах!
    Сърдечни поздрави!
  • Звучи тъжно, но доказва че в тъгата има красота. Харесва ми!
Propuestas
: ??:??