Без крила
О, драконе земя, о, жрицо,
защо задържаш полетът на птиците,
защо възпираш всеки миг
и вплиташ го в лъжовни мрежи.
Защо убиваш си децата,
родени в твоите недра
и ги наказваш с тромави вериги,
да бъдат с вързани крила.
Защо мечтите полетели,
обрулваш с буреносни ветрове,
защо прекършваш и надеждите,
тъй млади за смъртта и те.
Защо в своето зачатие
прокле ти своето дете
и полетът, единственото щастие
с раждането му отне.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Димитрова Всички права запазени
