May 5, 2012, 7:08 PM
Без крила
О, драконе земя, о, жрицо,
защо задържаш полетът на птиците,
защо възпираш всеки миг
и вплиташ го в лъжовни мрежи.
Защо убиваш си децата,
родени в твоите недра
и ги наказваш с тромави вериги,
да бъдат с вързани крила.
Защо мечтите полетели,
обрулваш с буреносни ветрове,
защо прекършваш и надеждите,
тъй млади за смъртта и те.
Защо в своето зачатие
прокле ти своето дете
и полетът, единственото щастие
с раждането му отне.
© Светла Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много е хубаво - много... Не забравяй само - със и във - вършат много добра работа!
-
Прекрасен стих!
Никой не може да ни отнеме правото да мечтаем, но понякога животът тактично ни напомня да стъпим на земята и жестоко прекършва крилете ни... Това обаче не бива да ни спира!
Много, много харесах!
Сърдечни поздрави! -
Звучи тъжно, но доказва че в тъгата има красота. Харесва ми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Весо, в оригинала имаше едно "със" накрая, ама и аз се чудя защо го махнах