О, драконе земя, о, жрицо,
защо задържаш полетът на птиците,
защо възпираш всеки миг
и вплиташ го в лъжовни мрежи.
Защо убиваш си децата,
родени в твоите недра
и ги наказваш с тромави вериги,
да бъдат с вързани крила.
Защо мечтите полетели,
обрулваш с буреносни ветрове,
защо прекършваш и надеждите,
тъй млади за смъртта и те.
Защо в своето зачатие
прокле ти своето дете
и полетът, единственото щастие
с раждането му отне.
© Светла Димитрова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
