4 ago 2009, 16:51

Без крила

  Poesía
973 0 13

Родих се във тихо балканско селце,

със усмивка посрещнах зората

и раснах с мечтата на всяко дете

с ръце да докосна луната!

 

Понесох се волно със леки крила,

високо летях над земята,

но горе посрещна ме фея една,

изпратена там от съдбата.

 

Тя каза: - сгрешила, бедно дете,

сега се върни на земята,

крилата, на друг са обречени те,

така е решила съдбата!

 

И спуснах се долу с подвити крила

и смело вървях по земята,

напук на онази жестока съдба,

която отне ми крилата!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...