4 ago 2009, 16:51

Без крила

  Poesía
975 0 13

Родих се във тихо балканско селце,

със усмивка посрещнах зората

и раснах с мечтата на всяко дете

с ръце да докосна луната!

 

Понесох се волно със леки крила,

високо летях над земята,

но горе посрещна ме фея една,

изпратена там от съдбата.

 

Тя каза: - сгрешила, бедно дете,

сега се върни на земята,

крилата, на друг са обречени те,

така е решила съдбата!

 

И спуснах се долу с подвити крила

и смело вървях по земята,

напук на онази жестока съдба,

която отне ми крилата!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...