Без крила
Родих се във тихо балканско селце,
със усмивка посрещнах зората
и раснах с мечтата на всяко дете
с ръце да докосна луната!
Понесох се волно със леки крила,
високо летях над земята,
но горе посрещна ме фея една,
изпратена там от съдбата.
Тя каза: - сгрешила, бедно дете,
сега се върни на земята,
крилата, на друг са обречени те,
така е решила съдбата!
И спуснах се долу с подвити крила
и смело вървях по земята,
напук на онази жестока съдба,
която отне ми крилата!
© Ракина Радева All rights reserved.
