27 sept 2020, 9:35  

Без литургии

807 3 15

На Н.-П.

 

И небето е чуждо

над тази земя,

където намира се

бившата

родна

страна.

Държава е нечия –

никой не казва чия.

 Сенки в Аида

бродят

наоколо –

дребни разпятия

в модерния век.

В душите е гихо –

свири вятърът,

отнася остатъци:

спомени,

че бил си

човек…

И без литургии

сами се

погребваме.

Няма помен,

няма покой,

няма цветя.

Некролога

си носим

на физиономиите,

заменили

отдавна

опустели лица.

Телата

са живи.

Биологически.

И даже се движат –

Дарвинов закон.

Оцеляват.

И се размножават…

Останалото

не е сатанински канон.

Остават лица…

По стените.

Но кой ги поглежда

в новия свят?

Дошъл,

заминал –

и толкова!

Биология, брат…

Остава земята…

Но и тя не ни иска.

Отблъсква със страх

към сивия ден…

А той почернява

и мракове идат-

за сън…

И кошмари…

Няма обрат!

 

 

 

Покана за гостуване - https://genekinfoblog.wordpress.com/

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Коновски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...