Без литургии
На Н.-П.
И небето е чуждо
над тази земя,
където намира се
бившата
родна
страна.
Държава е нечия –
никой не казва чия.
Сенки в Аида
бродят
наоколо –
дребни разпятия
в модерния век.
В душите е гихо –
свири вятърът,
отнася остатъци:
спомени,
че бил си
човек…
И без литургии
сами се
погребваме.
Няма помен,
няма покой,
няма цветя.
Некролога
си носим
на физиономиите,
заменили
отдавна
опустели лица.
Телата
са живи.
Биологически.
И даже се движат –
Дарвинов закон.
Оцеляват.
И се размножават…
Останалото
не е сатанински канон.
Остават лица…
По стените.
Но кой ги поглежда
в новия свят?
Дошъл,
заминал –
и толкова!
Биология, брат…
Остава земята…
Но и тя не ни иска.
Отблъсква със страх
към сивия ден…
А той почернява
и мракове идат-
за сън…
И кошмари…
Няма обрат!
Покана за гостуване - https://genekinfoblog.wordpress.com/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
