20 oct 2016, 1:43

Без любовта...

516 3 2

 

 

Без любовта...

 

"Без любовта - всичко е нищо"

 

Без любовта музиката няма

това деликатно ухание, 

няма слух, няма дъх,

няма вкус, няма душа,

докато певеца пее песента

и загубва се във забравата...

 

И избликва тази влюбена песен,

във чувствените си стихове,

и от водопада влива се в огъня

тази влюбена песен, изпълнена 

с надежда, тази влюбена песен,

в която нищо не е загубено,

тази влюбена песен която

той обича и с която обича...

 

И всичко е един безумен разум,

безпричинна причина, смисъл...

всичко е прошка и политане...

да опита, отново да я целуне,

но не с онази затворена целувка,

в изразяването на необичането...

 

Без любовта цветето не носи в себе си

трептящата мечтана мелодия,

не носи и нотата, която сбъдвайки се,

обикаля небето и земята със крилата си

в красотата на пладнето, страстта 

на залеза и нежността на изгрева...

 

С любовта, и цветето и дървото, всеки ще запее,

когато бие за него нечие друго сърце...

и неговото ще забие в тази песен на пролетта,

където любовта не се отрича, а се желае...

докосвайки се до пълната луна, звездите,

пробуждащото се слънце и лъчите...

 

И докато глагола "обичам" ни възражда,

осезава всеки миг на любовта...

А без любовта нищо няма! Няма живот!

Няма щастие! Няма ожидание* !

Няма дори болка, която да си струва!

Нищо не се случва! И нищо не излиза добре!

А там където има любов, има всичко

и дори това, което е било нищо...

сега е всичко!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лили Вълчева Todos los derechos reservados

* - надежда

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...