20.10.2016 г., 1:43

Без любовта...

507 3 2

 

 

Без любовта...

 

"Без любовта - всичко е нищо"

 

Без любовта музиката няма

това деликатно ухание, 

няма слух, няма дъх,

няма вкус, няма душа,

докато певеца пее песента

и загубва се във забравата...

 

И избликва тази влюбена песен,

във чувствените си стихове,

и от водопада влива се в огъня

тази влюбена песен, изпълнена 

с надежда, тази влюбена песен,

в която нищо не е загубено,

тази влюбена песен която

той обича и с която обича...

 

И всичко е един безумен разум,

безпричинна причина, смисъл...

всичко е прошка и политане...

да опита, отново да я целуне,

но не с онази затворена целувка,

в изразяването на необичането...

 

Без любовта цветето не носи в себе си

трептящата мечтана мелодия,

не носи и нотата, която сбъдвайки се,

обикаля небето и земята със крилата си

в красотата на пладнето, страстта 

на залеза и нежността на изгрева...

 

С любовта, и цветето и дървото, всеки ще запее,

когато бие за него нечие друго сърце...

и неговото ще забие в тази песен на пролетта,

където любовта не се отрича, а се желае...

докосвайки се до пълната луна, звездите,

пробуждащото се слънце и лъчите...

 

И докато глагола "обичам" ни възражда,

осезава всеки миг на любовта...

А без любовта нищо няма! Няма живот!

Няма щастие! Няма ожидание* !

Няма дори болка, която да си струва!

Нищо не се случва! И нищо не излиза добре!

А там където има любов, има всичко

и дори това, което е било нищо...

сега е всичко!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

* - надежда

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...