Без любовта...

Без любовта...

"Без любовта - всичко е нищо"

Без любовта музиката няма

това деликатно ухание, 

няма слух, няма дъх,

няма вкус, няма душа,

докато певеца пее песента

и загубва се във забравата...

И избликва тази влюбена песен,

във чувствените си стихове,

и от водопада влива се в огъня

тази влюбена песен, изпълнена 

с надежда, тази влюбена песен,

в която нищо не е загубено,

тази влюбена песен която

той обича и с която обича...

И всичко е един безумен разум,

безпричинна причина, смисъл...

всичко е прошка и политане...

да опита, отново да я целуне,

но не с онази затворена целувка,

в изразяването на необичането...

Без любовта цветето не носи в себе си

трептящата мечтана мелодия,

не носи и нотата, която сбъдвайки се,

обикаля небето и земята със крилата си

в красотата на пладнето, страстта 

на залеза и нежността на изгрева...

С любовта, и цветето и дървото, всеки ще запее,

когато бие за него нечие друго сърце...

и неговото ще забие в тази песен на пролетта,

където любовта не се отрича, а се желае...

докосвайки се до пълната луна, звездите,

пробуждащото се слънце и лъчите...

И докато глагола "обичам" ни възражда,

осезава всеки миг на любовта...

А без любовта нищо няма! Няма живот!

Няма щастие! Няма ожидание* !

Няма дори болка, която да си струва!

Нищо не се случва! И нищо не излиза добре!

А там където има любов, има всичко

и дори това, което е било нищо...

сега е всичко!