20 nov 2016, 7:37  

Как ли ще й кажа само?... 

  Poesía » Otra
1339 9 11


Днеска ходих с дъщерята
в близката до нас гора.
Капеха без шум листата,
цял килим под нас изгря.

Но детето  натъжено
ме запита с глас смутен:
"Няма ли да е студено
на дърветата край мен?

Утре вече мраз ще хване,
ще натрупа пък и сняг.
Голички ли ще останат?
Как ще презимуват,  как?..."

Аз сълзите му избърсах
и помилвах го с ръка.
Точни думички потърсих.
Отговорих му така:

"Няма да им е студено,
цяла зима те ще спят.
А напролет във зелено
всички ще се облекат.

И ще стане пак красиво,
и изпъстрено със цвят.
Птички пак гнезда ще свиват,
пиленца ще си родят.

В клоните пък звънка песен
непрестанно ще звучи.
Във гората чак до есен
пак живот ще закипи!"

И усмихна се детето,
пък макар и през сълзи.
Аз избърсах му нослето -
рано му е да тъжи!...

А отвътре ми е топло -
има, милото, сърце!
Гордост бащинска ме чопли
и го вдигам на ръце...

"Тате, вече съм голяма,
нека повървя сама!
А от болницата мама
право тук ще доведа...

 

Аз венче ще й направя

ей от тази красота!...

Чакай, няма да се бавя!...

Много ще се радва тя!..."

 

И се втурна да събира

тя планинските цветя...

Мен сърцето ми примира -

колко мъничка е тя!...


Как ли ще й  кажа само
и дали ще разбере,
че я няма вече мама...
няма да се прибере?...

Хор от ангели небесни
Горе ще я утеши...
Там посрещат с божи песни...
този, който не греши!...

© Роберт Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Роси, Любо, радвам се, че ви харесва!...
  • Почитания, Приятелю! Благословено перо имаш!
  • Завладяващо и силно!
  • Благодаря, Райна, Василка,helpmepaintthestars (Има ли значение) , Дани, Еси, Вънотрая (Вънотрая) , Влади!..
    Вънотрая (Вънотрая) :За съжаление, част от живота е този стих... Не от моя, а от живота на приятелско семейство. На други места съм го публикувал с посвещение: "На Ивето и Мони, с много любов!" Ивето е дъщеричката, рано загубила майка си, а Мони - баща й, мой добър приятел, останал без своята любима и спътничка в живота......
  • Неочакван финал! Майсторски написано!
  • Това му е основната сила. Започва като детско стихотворение. С кратки изречения, без сложни думички, забързано - по детски. И изведнъж... Без предисловие, без подготовка ти преобръща света. Без мъка и стон. Ей така - храс! И готово! Пак завършва със същия детски стил, но вече посланието е друго. Без детето фактически да е узнало за загубата, без да ни е направил свидетел на детското възприятие на тази негова загуба, чрез продължаване на стила на детско стихотворение, е предадена косвено неговата бъдеща мъка. Майсторска работа! Дано не е част от действителния живот на самия автор! Но все е част от живота на някой. За съжаление!
  • Силно и въздействащо! Буца засяда в гърлото ...
  • Как леко по детски започна, а после...
    Силен финал! Напълни ми очите!
  • Искаше ми се....да не е така... Тъжно, тежко...
  • Няма думи за това!
  • Тъжно. Тъгата стисва гърлото...въздействат сюжетите ти и идеите...перфектен си
Propuestas
: ??:??