В лъжи живеех досега,
с усмивка приемах всяка мъничка сълза.
И в чакането за промяна,
малко по малко се разкриваше твоята измяна.
А как с усмивка ми говореше лъжи,
потъвах в тях, затваряйки очи.
И нима си мислеше, че нищичко не знам?
Напротив! Исках да видя докъде би стигнал без срам.
За миг не се поколеба...
... как, не те ли заболя?
Пред мен един, а пред света бе друг,
кога ще спреш да бъдеш шут ? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse