Без мен!
В лъжи живеех досега,
с усмивка приемах всяка мъничка сълза.
И в чакането за промяна,
малко по малко се разкриваше твоята измяна.
А как с усмивка ми говореше лъжи,
потъвах в тях, затваряйки очи.
И нима си мислеше, че нищичко не знам?
Напротив! Исках да видя докъде би стигнал без срам.
За миг не се поколеба...
... как, не те ли заболя?
Пред мен един, а пред света бе друг,
кога ще спреш да бъдеш шут ?
Гледаш нея, а виждаш мен!
Целуваш нея, а мислиш за мен!
Лягаш до нея, а заспиваш с мен!
Искаш мен, а имаш нея !
Сега стоиш с наведена глава,
съжаляваш за съдбата, която сам избра...
Виновен ще останеш - сам до края,
заобиколен от това, което аз отдавна не желая!
Времето тече и отминава,
а аз ще те остава в миналото,
което някой ден дано забравя!
© Христина Леонска All rights reserved.
