Привличаме, когато сме без мярка,
раздаващи и тъжно упорити.
И даването често ги попарва,
копнежите на чистите мотиви.
Търпението ехидно ме будалка,
като свещи нервите топи ги,
умишлено ги тестваш със запалка
и прегради ще са восъчните диги.
Посочих немеренията ясно
и ти показа плана си за мене,
или един вид бил е плагиатство,
за да си спечелиш малко време?
За да подготвиш общото ни царство,
или притопляш стара манджа с други?
И всичко ли изречено е празно,
напомпано с припряните заблуди?
Вложен съм и честен съм до болка,
не те избрах за мазни словоблудства,
и знам защо те мисля също толкова
и знам защо развивам тези чувства.
Отдръпна се и така да бъде,
все още си за мене степен първа.
Ако не е писано, ще си заглъхне,
ако е нашето, то нека да се сбъдва!
© Дон Хормон Todos los derechos reservados