Какво е да мислиш, да имаш, да можеш,
когато за теб любовта е мечта,
какво е да искаш, да бъдеш, да знаеш,
след като всичко за теб е игра?
Поне за момент дали се запитваш,
къде е, защо ли я няма при мен,
реално погледнато не се ли учудваш
как оцеляваш без нея и ден?

Защо не желаеш да я погледнеш в очите,
вместо да бягаш, виж, замисли се,
защо предпочиташ да бършеш сълзите,
при все че омръзна ти да бъдеш различен?
Не щеш ли поне за момент да усетиш,
топлината на чувството, което отричаш,
чудя се вече, кога ще се сетиш,
че без да съзнаваш във нея се вричаш?