28 mar 2013, 12:40

Без нея

  Poesía
580 0 1

 

Какво е да мислиш, да имаш, да можеш,
когато за теб любовта е мечта,
какво е да искаш, да бъдеш, да знаеш,
след като всичко за теб е игра?
Поне за момент дали се запитваш,
къде е, защо ли я няма при мен,
реално погледнато не се ли учудваш
как оцеляваш без нея и ден?

Защо не желаеш да я погледнеш в очите,
вместо да бягаш, виж, замисли се,
защо предпочиташ да бършеш сълзите,
при все че омръзна ти да бъдеш различен?
Не щеш ли поне за момент да усетиш,
топлината на чувството, което отричаш,
чудя се вече, кога ще се сетиш,
че без да съзнаваш във нея се вричаш?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Живко Енев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...