Въртим се в омагьосания кръг на лицемерието,
на болката, предателствата и интригите..
Обичаме омразата и вярваме във недоверието.
А любов има само във филмите и книгите.
Приятелите, близките, дори себе си предаваме.
Болката изпълва ни с жестокост... и съмнение.
Страданието кара ни да отмъщаваме.
Но животът твърде кратък е за отмъщение.
Завладяни сме от алчност, гняв и егоизъм.
Истинските, дребните неща... някак ги пропускаме.
Подхождаме с пасивност, безразличие и непукизъм.
И много рядко в сърцето си някой допускаме.
А времето минава... и животът ни се смее.
Как губим ценни мигове и не ги оценяваме.
Човекът просто съществува, забравя да живее.
Но няма смисъл за нищо да съжаляваме.
Няма пауза и няма връщане назад.
Няма втори дубъл, нито повторение.
Няма вчера, няма утре... няма Рай. Или Ад.
Само тук и сега има значение.
Така че... искаш ли да започнем наново?
Без сценарий и роли, без грим и актьорски умения.
Без нечестност и игри. Без нищо наготово.
Без болка и сълзи. Без обвинения.
Без загуби, победи, без състезания.
Без условия и предразсъдъци. Без обещания.
© Няма смисъл Todos los derechos reservados