Въртим се в омагьосания кръг на лицемерието,

на болката, предателствата и интригите..

Обичаме омразата и вярваме във недоверието.

А любов има само във филмите и книгите.

Приятелите, близките, дори себе си предаваме.

Болката изпълва ни с жестокост... и съмнение.

Страданието кара ни да отмъщаваме.

Но животът твърде кратък е за отмъщение.

Завладяни сме от алчност, гняв и егоизъм.

Истинските, дребните неща... някак ги пропускаме.

Подхождаме с пасивност, безразличие и непукизъм.

И много рядко в сърцето си някой допускаме.

А времето минава... и животът ни се смее.

Как губим ценни мигове и не ги оценяваме.

Човекът просто съществува, забравя да живее.

Но няма смисъл за нищо да съжаляваме.

Няма пауза и няма връщане назад.

Няма втори дубъл, нито повторение.

Няма вчера, няма утре... няма Рай. Или Ад.

Само тук и сега има значение.

Така че... искаш ли да започнем наново?

Без сценарий и роли, без грим и актьорски умения.

Без нечестност и игри. Без нищо наготово.

Без болка и сълзи. Без обвинения.

Без загуби, победи, без състезания.

Без условия и предразсъдъци. Без обещания.