17.11.2010 г., 21:11

Без обещания

1K 1 0

Въртим се в омагьосания кръг на лицемерието,

на болката, предателствата и интригите..

Обичаме омразата и вярваме във недоверието.

А любов има само във филмите и книгите.

 

Приятелите, близките, дори себе си предаваме.

Болката изпълва ни с жестокост... и съмнение.

Страданието кара ни да отмъщаваме.

Но животът твърде кратък е за отмъщение.

 

Завладяни сме от алчност, гняв и егоизъм.

Истинските, дребните неща... някак ги пропускаме.

Подхождаме с пасивност, безразличие и непукизъм.

И много рядко в сърцето си някой допускаме.

 

А времето минава... и животът ни се смее.

Как губим ценни мигове и не ги оценяваме.

Човекът просто съществува, забравя да живее.

Но няма смисъл за нищо да съжаляваме.

 

Няма пауза и няма връщане назад.

Няма втори дубъл, нито повторение.

Няма вчера, няма утре... няма Рай. Или Ад.

Само тук и сега има значение.

 

 

Така че... искаш ли да започнем наново?

Без сценарий и роли, без грим и актьорски умения.

Без нечестност и игри. Без нищо наготово.

Без болка и сълзи. Без обвинения.

 

 

Без загуби, победи, без състезания.

Без условия и предразсъдъци. Без обещания.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма смисъл Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....