9 abr 2009, 1:51

Без обич

  Poesía » Otra
640 0 1

                      Без обич

 

                              Смеха на Зимата чувам през комина.
                              Виждам в ледения страх на огледалото
                              пътеките прашни от моето минало,
                              скрити в ръцете ми ята от тайни.

                              Смъртно уморена съм от необичане,
                              но Звезден покой къде да намеря?
                              Не искам все още да се себеотричам.
                              Сили със Силата още искам да меря.

                              Знам, че съм бедствие и епидемия;

                              бялата роза сред млади кокичета;
                              черната дупка на снежна Вселена,

                              малка Орисница... без обич орисана...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ето, продължава да не ме обича никой !Така е, никой не може да промени Орисията !Все пак радвам се, че четете стихотворението ми !

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...