Без обич

                              Смеха на Зимата чувам през комина.
                              Виждам в ледения страх на огледалото
                              пътеките прашни от моето минало,
                              скрити в ръцете ми ята от тайни.

                              Смъртно уморена съм от необичане,
                              но Звезден покой къде да намеря?
                              Не искам все още да се себеотричам.
                              Сили със Силата още искам да меря.

                              Знам, че съм бедствие и епидемия;

                              бялата роза сред млади кокичета;
                              черната дупка на снежна Вселена,

                              малка Орисница... без обич орисана...