Без покана

lindastefani (Камелия)
93 1122

11 abr 2013, 21:49

Poesía

503 0 2

Без покана

Не съм те канила,

но щом си тук, те искам.

Не съм мечтала

да си моят сбъднат сън.

Но щом в съдбата ми

решил си да си всичко -

Добро Утро, обич моя,

виж, слънце грее вън!

И щом сърцето ми

за пристан свой избрал си -

Добре Дошъл бъди,

обичан - отдъхни!

Ще сготвя вкусна супа

да си хапнеш,

пък после пак вдигни платна

и поеми!

Но винаги, щом в теб

живецът трепне

в посоката на моя залез Див,

душата ми с усмивка

ще те срещне -

в подслона мой

свещичка ще гори.

А в утрото

щом пак решиш да тръгнеш,

вземи със себе си и мен!

Носи ме там -

в сърцето ти да тръпне

мигът ни с тебе неприкосновен!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

lindastefani (Камелия)

2013-04-12T20:32:36+03:00

Всеки пише със сърце и душа нещо свое, лично преживяно, за това когато то успее да въздейства на някой друг, това е признание, че е вложено чувство !!! БЛАГОДАРЯ !!!
mariele (Мариела Пидева)

2013-04-11T23:35:35+03:00

...И щом сърцето ми
за пристан свой избрал си -
Добре Дошъл бъди...
каква сила в само три изречения...Понататъшен коментар е излишен