11.04.2013 г., 21:49 ч.

Без покана 

  Поезия
451 0 2

       Без покана

 

Не съм те канила,

но щом си тук, те искам.

Не съм мечтала 

да си моят сбъднат сън.

Но щом в съдбата ми

решил си да си всичко -

Добро Утро, обич моя,

виж, слънце грее вън!

 

И щом сърцето ми

за пристан свой избрал си -

Добре Дошъл бъди,

обичан - отдъхни!

Ще сготвя вкусна супа

да си хапнеш,

пък после пак вдигни платна

и поеми!

 

Но винаги, щом в теб

живецът трепне 

в посоката на моя залез Див,

душата ми с усмивка

ще те срещне -

в подслона мой

свещичка ще гори.

 

А в утрото

щом пак решиш да тръгнеш,

вземи със себе си и мен!

Носи ме там -

в сърцето ти да тръпне

мигът ни с тебе неприкосновен!

 

 

© Камелия Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Всеки пише със сърце и душа нещо свое, лично преживяно, за това когато то успее да въздейства на някой друг, това е признание, че е вложено чувство !!! БЛАГОДАРЯ !!!
  • ...И щом сърцето ми
    за пристан свой избрал си -
    Добре Дошъл бъди...
    каква сила в само три изречения...Понататъшен коментар е излишен
Предложения
: ??:??