Не разбирай, че мразя живота,
че обичам смъртта не разбирай.
Аз посмях да повярвам в доброто
и частица от него да скрия,
на тавана в сандъците прашни,
там където е тъмно за двама,
там където сама ми е страшно
и широко за мъничка рана.
Не разбирай, че скърца капака,
че дървото е болно и тихо,
че ръката ми може във мрака
да докосне живеца в гърдите. ...