velikataniki (Николина Милева)
206 6896
11.12.2014 г., 18:02 ч.

Без покрив 

  Поезия » Друга
740 0 4

Не разбирай, че мразя живота,
че обичам смъртта не разбирай.
Аз посмях да повярвам в доброто
и частица от него да скрия,
на тавана в сандъците прашни,
там където е тъмно за двама,
там където сама ми е страшно
и широко за мъничка рана.
Не разбирай, че скърца капака,
че дървото е болно и тихо,
че ръката ми може във мрака
да докосне живеца в гърдите. 
И накрая съвсем не разбирай,
че обичам. Безумно и просто
е живота в ковчеже да скриеш
на тавана във къща. Без покрив.

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??