Без покрив
Не разбирай, че мразя живота,
че обичам смъртта не разбирай.
Аз посмях да повярвам в доброто
и частица от него да скрия,
на тавана в сандъците прашни,
там където е тъмно за двама,
там където сама ми е страшно
и широко за мъничка рана.
Не разбирай, че скърца капака,
че дървото е болно и тихо,
че ръката ми може във мрака
да докосне живеца в гърдите.
И накрая съвсем не разбирай,
че обичам. Безумно и просто
е живота в ковчеже да скриеш
на тавана във къща. Без покрив.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
