6 nov 2021, 9:11

Без поза

  Poesía
432 0 0

Макар навсякъде да ви има, поставени с вашето право,

критикарите словото пренасочвате здраво!

Но, не съм в зависимост от вашата воля!

Пиша своите стихове  без да споря и моля.

Темите ми са лични. И го казвам без поза!

Дори за вас безразлична, аз съм в своята проза.

Днес герой съм в поема, утре просто читател.

Всеки ден- прероден стих, в следващия… мечтател.

Което трябва да кажа или със замах изживея,

спирачки тука не важат, да бъда друга, не смея!

Затова ще си бъда, сама творец на словата!

Другото си е карма, но с поставен знак от съдбата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...