6.11.2021 г., 9:11

Без поза

425 0 0

Макар навсякъде да ви има, поставени с вашето право,

критикарите словото пренасочвате здраво!

Но, не съм в зависимост от вашата воля!

Пиша своите стихове  без да споря и моля.

Темите ми са лични. И го казвам без поза!

Дори за вас безразлична, аз съм в своята проза.

Днес герой съм в поема, утре просто читател.

Всеки ден- прероден стих, в следващия… мечтател.

Което трябва да кажа или със замах изживея,

спирачки тука не важат, да бъда друга, не смея!

Затова ще си бъда, сама творец на словата!

Другото си е карма, но с поставен знак от съдбата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...