6.11.2021 г., 9:11

Без поза

429 0 0

Макар навсякъде да ви има, поставени с вашето право,

критикарите словото пренасочвате здраво!

Но, не съм в зависимост от вашата воля!

Пиша своите стихове  без да споря и моля.

Темите ми са лични. И го казвам без поза!

Дори за вас безразлична, аз съм в своята проза.

Днес герой съм в поема, утре просто читател.

Всеки ден- прероден стих, в следващия… мечтател.

Което трябва да кажа или със замах изживея,

спирачки тука не важат, да бъда друга, не смея!

Затова ще си бъда, сама творец на словата!

Другото си е карма, но с поставен знак от съдбата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валя Сотирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...