На теб, когото обикнах навеки
и в душата изградих ти олтар!
Името ти, дето изричах го в клетви
и на сърцето ми стана господар!
На теб, на когото завещах мечтите
и поверих всички истини мои.
Когото боготворях в дните,
а в нощите превръщах в герой.
На теб, в когото вярата ми оживя
и закичих те с лаврови венци!
Само на теб!
На теб не успях да простя
за раните, с които ме дари.
Че всяка грешка двойно болеше,
а нямаше право на такава дори!
Че думата ти в пъти повече тежеше
пред всички други, край мене дошли!
Само ти нямаше право на слабост
и фалшът за теб бе забранен.
Ти, който проповядваше храброст,
ала пръв се отрече от мен!
На теб, когото навеки обичам!
Единствено на теб не простих!
За любовта, в която се вричам,
ала никога в никого не открих.