10 нояб. 2024 г., 09:47

Без право на прошка 

  Поэзия
196 0 0
На теб, когото обикнах навеки
и в душата изградих ти олтар!
Името ти, дето изричах го в клетви
и на сърцето ми стана господар!
На теб, на когото завещах мечтите
и поверих всички истини мои.
Когото боготворях в дните,
а в нощите превръщах в герой.
На теб, в когото вярата ми оживя
и закичих те с лаврови венци!
Само на теб!
На теб не успях да простя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Все права защищены

Предложения
: ??:??