10.11.2024 г., 9:47 ч.

Без право на прошка 

  Поезия
5.0 / 1
255 0 0
На теб, когото обикнах навеки
и в душата изградих ти олтар!
Името ти, дето изричах го в клетви
и на сърцето ми стана господар!
На теб, на когото завещах мечтите
и поверих всички истини мои.
Когото боготворях в дните,
а в нощите превръщах в герой.
На теб, в когото вярата ми оживя
и закичих те с лаврови венци!
Само на теб!
На теб не успях да простя ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Предложения
  • Лудостта ми прилича на дим - към небето бездънно възнесен... И в сърцето съм лесно раним, за да свър...
  • Наздраве с чаша бренди до камината. Не топли, инак имаме дърва. Нали и с тебе някога се имахме, но о...
  • Облъчваш ме, когато си наблизо. Необяснимо нещо става с мен и сякаш в древна катедрала влизам - набо...

Още произведения »