Без продължение

25 nov 2018, 9:57

Poesía » Filosófica

780 5 6

В този късен час стоиш навън. Ела!

В дома ми. Чай ще ти предложа!

И вместо бучка захар - самота

ще сложа - друго нямам просто!

Ти май била си дълго време там.

Но как не се разколеба? Остана.

Аз предпочетох да си бъда сам,

поне не виждаш мойте рани.

Не те задържам. Изпий си чая! И...

Върви на друго място! В твоя дом.

От моята студенина ли се отчая?

Вместо обич бих ти сипал ром.

Ако пък сметнеш, че това е малко.

Тръгни си! Нищо явно не разбра!

Това е всичко, което имам. Жалко!

Не ти понесе моята самота!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

valcanyon (Валентин Миленов)

2018-11-29T08:26:00+02:00

Много хубаво Стихотворение!
Довереница (Дочка Василева)

2018-11-26T23:18:28+02:00

Харесах!
Иржи (Ирина Филипова)

2018-11-26T01:58:49+02:00

Перфектен стих,докосващо съдържание,звучи като изповед и навява тъга...С удоволствие те чета,Вики!
генек (Георги Коновски)

2018-11-25T19:40:41+02:00

Хареса ми...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-11-25T13:00:18+02:00

Интересен диалог, но ми изглежда, че се води между лирическата и някой въображаем обожател.Дано грешно тълкувам нещата! Иначе има много сполучливи находки, защото е естествено самотата на една влюбена жена да е нейната защита!😍
LiaNik (И.К.)

2018-11-25T12:00:13+02:00

Виктория, много ми хареса произведението ти! Благодаря!