Без продължение
В този късен час стоиш навън. Ела!
В дома ми. Чай ще ти предложа!
И вместо бучка захар - самота
ще сложа - друго нямам просто!
Ти май била си дълго време там.
Но как не се разколеба? Остана.
Аз предпочетох да си бъда сам,
поне не виждаш мойте рани.
Не те задържам. Изпий си чая! И...
Върви на друго място! В твоя дом.
От моята студенина ли се отчая?
Вместо обич бих ти сипал ром.
Ако пък сметнеш, че това е малко.
Тръгни си! Нищо явно не разбра!
Това е всичко, което имам. Жалко!
Не ти понесе моята самота!
© Виктория Тасева All rights reserved.
