Без продължение

Nov 25, 2018, 9:57 AM

Poetry » Phylosophy

750 5 7

В този късен час стоиш навън. Ела!

В дома ми. Чай ще ти предложа!

И вместо бучка захар - самота

ще сложа - друго нямам просто!

Ти май била си дълго време там.

Но как не се разколеба? Остана.

Аз предпочетох да си бъда сам,

поне не виждаш мойте рани.

Не те задържам. Изпий си чая! И...

Върви на друго място! В твоя дом.

От моята студенина ли се отчая?

Вместо обич бих ти сипал ром.

Ако пък сметнеш, че това е малко.

Тръгни си! Нищо явно не разбра!

Това е всичко, което имам. Жалко!

Не ти понесе моята самота!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

valcanyon (Валентин Миленов)

2018-11-29T08:26:00+02:00

Много хубаво Стихотворение!
vladetoned (Владислав Недялков)

2018-11-27T09:42:16+02:00

Чувствена лирична поезия, която мигновено ми стана любима. Поздрави!
Довереница (Дочка Василева)

2018-11-26T23:18:28+02:00

Харесах!
Иржи (Ирина Филипова)

2018-11-26T01:58:49+02:00

Перфектен стих,докосващо съдържание,звучи като изповед и навява тъга...С удоволствие те чета,Вики!
генек (Георги Коновски)

2018-11-25T19:40:41+02:00

Хареса ми...
Ranrozar (Стойчо Станев)

2018-11-25T13:00:18+02:00

Интересен диалог, но ми изглежда, че се води между лирическата и някой въображаем обожател.Дано грешно тълкувам нещата! Иначе има много сполучливи находки, защото е естествено самотата на една влюбена жена да е нейната защита!😍
LiaNik (И.К.)

2018-11-25T12:00:13+02:00

Виктория, много ми хареса произведението ти! Благодаря!