Сценарий на
живота си
написах.
И привидно по него заживях.
И не веднъж, защото
падах, плаках и се
смях,
в буйните огньове
себе си живях.
Недочути акорди
тишина.
Сцена, рефрен,
синева.
Във време-пространството -
неспирна душа.
Но не за сценарий в рамки
тя закопня...
© Любослава Todos los derechos reservados