15 ene 2008, 22:06

Без сценарий...

  Poesía » Otra
1.1K 0 18
 

Сценарий на 
    живота си
написах.
И привидно по него заживях.
И не веднъж, защото
падах, плаках и се
                          смях,
в буйните огньове
себе си живях.

Недочути акорди
                 тишина.
Сцена, рефрен,
                  синева.
Във време-пространството -
неспирна душа.
Но не за сценарий в рамки
                      тя закопня...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любослава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, душата трудно се помества в рамки, а за копнежа да не говорим. Та нали затова е копнеж.
  • Много добро! Поздравления за хубавите стихове!
  • Благодаря, че прочетохте...
  • Много е хубав този копнеж по свободата и много красиво е изразен.Поздравления.
  • "Във време-пространството -
    неспирна душа.
    Но не за сценарий в рамки
    тя закопня... "...Много съкровена истина!

    Не бива да живеем по сценарии, живот извън рамки е най-интересен!
    Поздравчета и прегръдки,мила!



Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...