15.01.2008 г., 22:06

Без сценарий...

1.1K 0 18
 

Сценарий на 
    живота си
написах.
И привидно по него заживях.
И не веднъж, защото
падах, плаках и се
                          смях,
в буйните огньове
себе си живях.

Недочути акорди
                 тишина.
Сцена, рефрен,
                  синева.
Във време-пространството -
неспирна душа.
Но не за сценарий в рамки
                      тя закопня...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любослава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, душата трудно се помества в рамки, а за копнежа да не говорим. Та нали затова е копнеж.
  • Много добро! Поздравления за хубавите стихове!
  • Благодаря, че прочетохте...
  • Много е хубав този копнеж по свободата и много красиво е изразен.Поздравления.
  • "Във време-пространството -
    неспирна душа.
    Но не за сценарий в рамки
    тя закопня... "...Много съкровена истина!

    Не бива да живеем по сценарии, живот извън рамки е най-интересен!
    Поздравчета и прегръдки,мила!



Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...