3 ene 2014, 19:33

(Без)сезонни мечти 

  Poesía » Filosófica
608 0 7

Мечтите не свършват след детските дни.

В уханната пролет красиви ги има.

Сред пъстрата зрялост се сбъдват дори.

И колко са истински в нашата зима.

 

Стареем безспорно. По всичко личи.

Житейските бури набръчкват лицето.

И времето трайно оставя следи.

Копнежно богато е само сърцето.

 

През всички сезони прелива с мечти.

В началото шумни, а после по-тихи.

А в края на земните нощи и дни,

смирено дописва финалните щрихи.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??