Jan 3, 2014, 7:33 PM

(Без)сезонни мечти 

  Poetry » Phylosophy
607 0 7

Мечтите не свършват след детските дни.

В уханната пролет красиви ги има.

Сред пъстрата зрялост се сбъдват дори.

И колко са истински в нашата зима.

 

Стареем безспорно. По всичко личи.

Житейските бури набръчкват лицето.

И времето трайно оставя следи.

Копнежно богато е само сърцето.

 

През всички сезони прелива с мечти.

В началото шумни, а после по-тихи.

А в края на земните нощи и дни,

смирено дописва финалните щрихи.

© Ивелина Георгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??