(Без)сезонни мечти
Мечтите не свършват след детските дни.
В уханната пролет красиви ги има.
Сред пъстрата зрялост се сбъдват дори.
И колко са истински в нашата зима.
Стареем безспорно. По всичко личи.
Житейските бури набръчкват лицето.
И времето трайно оставя следи.
Копнежно богато е само сърцето.
През всички сезони прелива с мечти.
В началото шумни, а после по-тихи.
А в края на земните нощи и дни,
смирено дописва финалните щрихи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Георгиева Все права защищены
