20 oct 2010, 9:42

Без щастие можем, но не без душа

  Poesía
1.5K 0 4

Без щастие можем, но не без душа

 

Да те обичам означава да губя

по малко от себе си всяка минута.

Ако искаш, не слушай, навярно е грубо,

че само със истини днес съм обута.

Ти си ми всичко - така те наричах,

щастие земно, мойта награда.

Но вярвайки в тебе, към тебе щом тичах,

убивах по малко във мене душата.

Тя е щастлива, когато е волна,

а ти я зазида във своя затвор.

Но днес я помилвах, от днес е свободна,

от днес ще открие отново простор.

Затуй те напускам, "щастие мое".

Най-силно теб исках на тази земя,

но грешка направих, не ще я повторя...

Без "щастие" можем, но не без душа!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Красимирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Харесва ми,много! Много смислен стих!Поздрави! Шест от мен.
  • Силен стих! Поздрав.
  • Диди, поздравления за този силен и дълбоко смислен стих - каквито всъщност са всичките ти стихове. С удоволствие ги чета.
  • Харесах много!
    Има смисъл има извод

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...