Без щастие можем, но не без душа
Без щастие можем, но не без душа
Да те обичам означава да губя
по малко от себе си всяка минута.
Ако искаш, не слушай, навярно е грубо,
че само със истини днес съм обута.
Ти си ми всичко - така те наричах,
щастие земно, мойта награда.
Но вярвайки в тебе, към тебе щом тичах,
убивах по малко във мене душата.
Тя е щастлива, когато е волна,
а ти я зазида във своя затвор.
Но днес я помилвах, от днес е свободна,
от днес ще открие отново простор.
Затуй те напускам, "щастие мое".
Най-силно теб исках на тази земя,
но грешка направих, не ще я повторя...
Без "щастие" можем, но не без душа!
© Деница Красимирова All rights reserved.
