Без щастие можем, но не без душа
Да те обичам означава да губя
по малко от себе си всяка минута.
Ако искаш, не слушай, навярно е грубо,
че само със истини днес съм обута.
Ти си ми всичко - така те наричах,
щастие земно, мойта награда.
Но вярвайки в тебе, към тебе щом тичах,
убивах по малко във мене душата.
Тя е щастлива, когато е волна,
а ти я зазида във своя затвор.
Но днес я помилвах, от днес е свободна,
от днес ще открие отново простор.
Затуй те напускам, "щастие мое".
Най-силно теб исках на тази земя,
но грешка направих, не ще я повторя...
Без "щастие" можем, но не без душа!
© Деница Красимирова Всички права запазени