18 jun 2017, 3:16

Без следа

  Poesía
443 0 0

БЕЗ СЛЕДА

 

 

Познавах я. Беше отдавна. Греховно бе млада.

Светът във краката ѝ падаше – пъстър и див.

Изгаряше всеки на нейната жертвена клада

без капчица ропот,

без жал,

безидейно щастлив.

 

И много вода оттогава изтече - години.

И много мъже изгоряха без шум, без следа,

превърнали свойте наивни сърца във руини,

докоснали устни до нейната крехка ръка.

 

Очите ѝ светят и днес, но в душата ѝ клета

мечтите ѝ чезнат, събрали бездушния хлад.

Греховно бе млада, но грешно разбрала завета:

„Живей за мига, докато все още си млад!”

 

Сега е различно – животът не спазва завети.

Той ражда – убива, създава, а после руши...

Тя беше звезда, а сега – вледенена комета,

потъваща в мрака на толкова разбити души.

 

Сега е комета и всеки миг времето жадно

изпива от нея последните капки живот.

„Живей за мига...”, но мигът е отминал отдавна

без спомен за нещо значимо,

безславно,

без плод...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...