БЕЗ СЛЕДА
Познавах я. Беше отдавна. Греховно бе млада.
Светът във краката ѝ падаше – пъстър и див.
Изгаряше всеки на нейната жертвена клада
без капчица ропот,
без жал,
безидейно щастлив.
И много вода оттогава изтече - години.
И много мъже изгоряха без шум, без следа,
превърнали свойте наивни сърца във руини,
докоснали устни до нейната крехка ръка.
Очите ѝ светят и днес, но в душата ѝ клета
мечтите ѝ чезнат, събрали бездушния хлад.
Греховно бе млада, но грешно разбрала завета:
„Живей за мига, докато все още си млад!”
Сега е различно – животът не спазва завети.
Той ражда – убива, създава, а после руши...
Тя беше звезда, а сега – вледенена комета,
потъваща в мрака на толкова разбити души.
Сега е комета и всеки миг времето жадно
изпива от нея последните капки живот.
„Живей за мига...”, но мигът е отминал отдавна
без спомен за нещо значимо,
безславно,
без плод...
© Симеон Ангелов Все права защищены