23 jun 2011, 16:20

Без следа 

  Poesía » Filosófica
534 0 1
"Без следа"
Живеем с греховете си
и няма прошка за това,
що ний сами не можем да простим.

Търкалят се сълзите ни,
потъват в струите от кръв,
стопяват се,
изчезват както птиците наесен,
тъй както слънцето отстъпва пред нощта,
когато залезът вестява мрака.

*                               *                               *

Умираме със страховете си
и няма прошка за това,
че смелост не можахме да намерим...

© Задгробник Евотош Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхът е най-лошият съветник, патила съм от това доста!
    Хубав стих!
Propuestas
: ??:??