Без следа
Живеем с греховете си
и няма прошка за това,
що ний сами не можем да простим.
Търкалят се сълзите ни,
потъват в струите от кръв,
стопяват се,
изчезват както птиците наесен,
тъй както слънцето отстъпва пред нощта,
когато залезът вестява мрака.
* * *
Умираме със страховете си
и няма прошка за това,
че смелост не можахме да намерим...
© Задгробник Евотош All rights reserved.