Jun 23, 2011, 4:20 PM

Без следа 

  Poetry » Phylosophy
535 0 1
"Без следа"
Живеем с греховете си
и няма прошка за това,
що ний сами не можем да простим.

Търкалят се сълзите ни,
потъват в струите от кръв,
стопяват се,
изчезват както птиците наесен,
тъй както слънцето отстъпва пред нощта,
когато залезът вестява мрака.

*                               *                               *

Умираме със страховете си
и няма прошка за това,
че смелост не можахме да намерим...

© Задгробник Евотош All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхът е най-лошият съветник, патила съм от това доста!
    Хубав стих!
Random works
: ??:??